Антон Агов · 安东

Историята ми с Китай не започва с мен. Тя започва десетилетия преди рождението ми в окопите на Испанската гражданска война, в санитарните отряди на антияпонската съпротива, в провинция Гуйджоу по време на Втората световна война.

Моят прадядо по майчина линия, Янто Канети (甘扬道), е роден през февруари 1910 г. в Казанлък. Завършва медицина в Софийския университет през 1935 г. и само година по-късно доброволно заминава за Испания, за да се бори срещу фашизма в редовете на Интернационалните бригади. След поражението на Испанската република е изпратен в концентрационен лагер на средиземноморското крайбрежие на Франция.

През 1939 г. организацията “International Medical Aid for China” пристига в лагера с призив да търси лекари, готови да помогнат на Китай в борбата срещу японската окупация. Янто Канети доброволно се записва. Заедно с повече от тридесет лекари и медицински сестри от цяла Европа пресича океана, за да стигне до Китай. Хонконгската преса ги назовава “испанските лекари”, въпреки че нито един от тях не е испанец.

В Хонконг те са приети от Сун Дзинлин, председател на “Съюза за защита на Китай”. После заминават за Туюнгуан, провинция Гуйджоу, при главната санитарна служба на Червения кръст на Китай. Янто Канети е назначен за командир на трета медицинска рота, а по-късно на десети медицински отряд. В продължение на шест години той и екипът му обикалят Хунан, Дзянси, Гуанси, Юнан и Гуйджоу — лекуват, спасяват и се борят рамо до рамо с китайския народ. Приет е многократно от Сун Дзинлин и Джоу Енлай. В Китай е почитан с прозвището “Българският Бетюн”.

По същото това време, в същото това място, пристига Джан Сун Фън (张荪芬), моята прабаба. Завършила медицинска сестра в университета Янцзин (燕京大学), тя сама тръгва от Пекин, прекосява Хонконг и Виетнам, за да стигне до Туюнгуан. Движена от убеждението, че съдбата на нацията е отговорност на всеки.

В Туюнгуан тя работи като инструктор на санитарния отряд — ръководи и обучава медицински сестри. Именно там среща Янто Канети. Двама човека, дошли от различни краища на света, обединени от едно и също убеждение. Женят се в Китай през 1942 г.

Заедно имат двама сина. Моят дядо — “Бао Джон” (保中), роден в Туюнгуан, и брат му — “Бао Хуа” (保华). Имената им изразяват дълбоката любов на родителите им и надежда тази любов да се предава от поколение на поколение.

След победата на Китай през 1945 г. семейството се завръща в България. През 1946 г. Янто Канети е удостоен с “Орден на Народна Република България” за приноса си към световната борба срещу фашизма. В 50-те години преподава в Медицинска академия — София, като професор. Той почива през 2004 г. на 94-годишна възраст — последният от чуждестранните лекари, помогнали на Китай, който напуска света. До края на живота си казва:

“Участието ми в Испания и в Китай не беше нищо героично — беше просто логичното нещо, което трябваше да се направи. Ако историята се повтори, щях да направя същото.”

Джан Сун Фън, след завръщането в България, се превръща в ключова фигура за разпространението на китайската култура и език в страната. Преподава китайски в Софийския университет. Съставя първия българско-китайски тематичен речник в историята. Работи в Китайското посолство като преводач. Съдейства за изграждането на академичното изучаване на китайски в България.

Тя притежаваше уникалната дарба да превежда не само думи, но и идеи — да пренася Китай в съзнанието на българите.